dimanche 13 Jul 2008, 12h27m
Sat 12 Jul – MINISTRY - C U LaTouR in Sofia!
12.07.08 - това е дата, която всеки фен на индъстриъл метъла ще помни цял живот! Да видиш любимата си група на живо в България е нещо невероятно! Да видиш Бащите на индъстриъл метъла на живо е нещо уникално. А когато Ministry са една от любимите ти групи усещането е…просто не може да се опише с думи!!!
Но нека започнем от самото начало. Слизайки от автобус 94 няколко минути след 7 часа, човек вижда 2 основни групи от хора - едните са се скупчили пред залата и пият бира, другите са на опашка пред няколко магазинчета, за да си купят бира xD. Бързо преминахме през втората група и се присъединихме към първата. Точно в 8 часа залата отвори врати и ние бяхме едни от първите, които влязоха. Висяхме около половин час, разглеждайки мърчъндайза (и мечтаейки си да имаме по 90 кинта в джоба, за да си вземем тениска с надпис "Adios motherfuckers***R.I.P. Ministry - 1981-2008" ). След това решихме влезем в самата зала. Седнахме отстрани, чудейки се дали шоуто ще закъснее. Тук вероятно трябва да отбележа единственото нещо, което развали по някакъв начин кефа ми от този концерт. Наложи ми се често на няколко ключови места да притичвам до тоалетната,откъдето все пак чувах ударните, но всичко друго се губеше. Както и да е. Така успях да пропусна началото на Alien Industry (за което съжалявам, тъй като смятам че са доста добра и способна група). Въпреки, че изтървах началото (точно в 9 часа), успях да стигна навреме и да се набутам достатъчно напред при останалите от нашата скромна групичка. Целия им сетлист не помня (а и не знам имената на всички песни), но съм сигурен че изпълниха Pushing Away, Fever, Alive и K.O. . Според мен тези песни бяха страхотна загрявка за месомелачката, която ни очакваше на Ministry. Към края вокалиста им - Тери призова всички "да не запазваме едноминутно шибано мълчание, а вместо това да не спираме да шумим" в памет на първия им барабанист, Църо който са загубили точно преди 10 месеца. Това и направихме! близо 2 минути не спирахме да ръкопляскаме, крещим, пищим - кой каквото може! След това групата изпълни още 2 (ако не ме лъже паметта) песни и се оттегли сред бурни овации от моя страна и немалка част от публиката. Беше 21:40. след около 5-10 минути свързване на кабели от страна на персонала, най-после внесоха декорите - 3 огради, които (както много вярно са написали от радио Тангра не се знаеше "дали ще пазят групата от публиката или публиката от Ministry". След още 10-ина минути проверки на микрофони, барабани, китари и прожектори осветлението угасна. Два сини прожектора от двете страни на сцената осветиха две лога на "The Last Sucker" - последния албум на Ministry. На видеостената се появи изображението на огромна въртяща се диско топка. След миг всички осъзнахме, че то всъщност далеч не е диско топка а всъщност е череп. На екрана излезе надписа "Revolting Cocks -I'm Not Gay". Последва мощен тътен на синт-бас барабани - Аха! - Ministry рекламират нова песен на един от най-успешните сайд-проджекти на чичко Ал. А песента е яка! Здрав танцувален електронен ритъм и шумен guitar-driven припев. Изобщо - чудесно. След като се изгубиха и последните звуци от здравия бийт на песента, публиката като че ли лудна. Всички започнаха да крещят, предусещайки какво ще последва. И няколко секунди след това ТЕ спокойно си излязоха на сцената под интро звуците на Let's Go! Докато Ал ни поздравяваше с жестове аз настръхнах - ТА ТОВА СА MINISTRY, ПО ДЯВОЛИТЕ!!!! БАЩИТЕ! В БЪЛГАРИЯ!!! ЕДНО ПОСЛЕДНО СБОГОМ….нямах много време да продължа с лирическото отклонение, тъй като Групата започна да свири. Още с първите няколко ноти, изсвирени от тях, настана хаос и блъсканица - на всеки 5 метра имаше човек, започващ пого. След малко по-малко от минута се образува стабилен мош пит с що-годе ясни граници близо до сцената, горе-долу по средата. (Тук е мястото да отбележа, че централно по цялото продължение на залата имаше нещо като тунел за кабели, висок 3-4 сантиметра, който на всичкото отгоре беше и хлъзгав и доста хора от погото се подхлъзнаха и не беше особено приятно). Както и да е. Важното е че успяхме да въведем някакъв ред в хаоса и всеки можеше да си се радва както иска - имаше и мошъри, имаше и пичове дето подскачаха нагоре-надолу от кеф, имаше хедбенгъри, имаше хора, които седяха на седалките от двете страни на сцената - изобщо имаше хора от почти всякакви възрасти (най-вече между 20 и 40 годишни. Групата непрестанно ни подканваше да вдигнем ръце във въздуха - и ние отговаряхме подобаващо. Залата беше огласена не само от гласа на Ал, но и от публиката - кой с писък, кой с врясък, кой пееше песните от край до край, кой пееше само припевите. На всяко удобно място имаше човек, който за запичне да вика "Ой-Ой-Ой!!!" и естествено всички след него продължават… Мошпитът беше почти постоянен. Аз не спирах да подскачам и да пея (по-скоро крещя, тъй като гласа ми още на първите няколко песни се изгуби) където знаех текста, а през останалото време просто си виках, за да правя шум. И Така след подобаващото начало с Let's Go, последва почти веселата The Dick Song, посветена на вицепрезидента Дик Чейни, след това изсвириха жестоката "Watch Yourself" (една от малкото песни, които им знаех текста (почти) от край до край, но от кеф го забравих по едно време), продължиха със сериозната 'Life is Good' и завършиха с песните от последния им албум с "The Last Sucker". Между всяка песен публиката изригваше и хиляди ръце се изстрелваха във въздуха. Освен това върху екрана, разположен зад сцената се прожектираха различни кадри, съобразени с песните - те заедно с осветлението действаха доста психиращо и в един момент даже се чудих дали не гледам повече екрана, отколкото самата сцена! Както и да е, след края на "The Last Sucker" публиката беше толкова побесняла, че когато започна невероятната 'No W' в един момент се чудих дали това не е всъщност 'Rio Grande Blood'. Но не беше - всички вече бяха достатъчно загряли и се размазахме и на "No W" и на "Waiting" (на която се сетих какво точно се пее в припева чак малко преди последния куплет), както и на Worthless (беше много готино как в припева Ал повтаря "you're WORTHLESS, you're WORTHLESS,you're WORTHLESS и сочи към нас и респективно ние правим същото :D ). За жалост следващата част от концерта ми е леко мъгла, защото ми се налагаше да посетя тоалетната няколко пъти и така пропуснах половината част от леко бавната 'Wrong', а след това цялата 'Rio Grande Blood" и откъслечни части от "Senior Peligro" и "Lieslieslies", както и цялата "Khyber Pass". Като цяло не съжалявам много за първата и последната, но разбрах, че на другите 3 песни тълпата е превъртяла съвсем. Както и да е. Успях да се върна малко след началото на първия бис и "So What" - първата от старите песни, които щяха да изпълнят. След "Khyber Pass" тълпата се беше поуспокоила, но това не беше задълго. Още с първите няколко ноти от "N.W.O." всички отново полудяха. а публиката като че ли стана едно - всички знаехме кога да си вдигнем ръцете и в този момент прожекторите ни осветяваха - гледката беше…невероятна….в тази песен всички бяхме ЕДИН ЦЯЛ ОРГАНИЗЪМ! Дори и седящите бяха се изправили на крака. Самият Ал изтрещя и взимайки една китара, започна да свири част от песента. Момента беше запомнящ се! Това е една от най-култовите им песни, все пак. След като песента приключи, бандата изчака малко, но аплодисментите и възгласите ни бяха заглушени от мощен крясък! Още преди китарите да се включат към барабаните всички познахме следващия култов индъстриъл метъл химн - "Just One Fix" . Погото се завърна със страшна сила а повечето хора, които не бяха в него куфееха по-силно и от преди, с ръце във въздуха. За мен това беше първата кулминация в този концерт - момента в който полудях. Ако бях пухкав и мощен като повечето 'батковци' в погото сигурно щях да се хвърля без да се замислям, но се ограничих само с хедбенгинг, подскачане и викане - до самия край - "JUST ONE FIX!!!". Докато се опомня песента вече бе свършила и залата отново бе огласена от мощни аплодисменти и крясъци - бяхме жестока публика! И по-добре можеше, но въпреки всичко бяхме жестоки! Ministry също! Всички искахме още…и си го получихме!!! Познатия риф от друга тяхна класика - "Thieves" озвучи цялатя зала. А когато Ал започна та крещи "THIEVES! THIEVES AND LIARS!!!MURDERERS!!!!….." за втори път тая вечер ми падна щората! Барабаните се включиха с малко по-различен от оригиналния ритъм и всички започнахме да поскачаме бавно-бавно крещейки заедно с Ал. Тогава последва брейка през който остана за звучи само китарата и чинела на фона на един сампъл - Ал бавно вдигна ръка - гледайки ни весело - всички знаехме какво ще последва, когато я свали……ии…"LIAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAARS!!!!!!" . Всички започнаха да се размазват на бързата част от песента - и мошърите (към които отново насмалко да се присъединя), и хедбенгърите - ВСИЧКИ!!! Всички викахме заедно с Ал, независимо колко малко глас ни беше останал. Последва 2-рата бавна част от песента (през която всички имаха възможноста да се освестят за малко, преди да дойде 2-рата бърза. След нея пак последва кратък брейк, съставен от 4-5 сампъла (пак да се освестим, но този път заради последната, най-готината част от парчето - Бърза, на четири пъти прекъсвана от семпли - цялата публика за втори път беше едно цяло - \m/ *HEADBANGS*\m/ …"I WANT PEACE!!!!", \m/ *HEADBANGS*\m/ …"YOU WANT PEACE!!!!", \m/ *HEADBANGS*\m/ …"I CAN"T HEAR YOOOU!!!!!",\m/ *HEADBANGS*\m/ …"I STILL CAN"T HEAR YOU!!!!!" - и очакваният, стегнат ýдарен край! 2 минути след това тълпата още не беше стихнала от аплодисменти, писъци и крясъци. Тогава Ministry се оттеглиха за втори път от сцената…последваха още 5 минути, през които никой не преставаше да крещи, пищи, ръкопляска….всички ръце бяха във въздуха. На няколко пъти се опитахме да започнем да скандираме "MINISTRY", но всички бяхме до такава степен прегракнали, че единственото нещо, което можехме да правим е просто да крещим нечленоразделно!! Много жалко, защото групата го заслужваше! Всички го заслужавахме!! Тогава Ал и Джон Бекдел (клавириста) излязоха и започнаха бавно-бавно убийственият кавър на класиката "What a Wouderful World". Всички осъзнахме, че това ще е последната песен за вечерта…Малко ми оставаше да не се разплача, осмисляйки че всичко ще свърши след няколко минути и ТЕ ще си тръгнат…и че никога няма да се върнат. Започнах да си мисля колко бързо мина този концерт….но разбира се лиричното отклонение отново бе прекъснато….този път от тишина….погледнах към Ал - със закачлива усмивка той беше вдигнал ръка за втори път днес. и Всички отново осъзнахме какво ще се случи след като я свали….."WOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOORLD!!!!!!!!" Отново настана лудница! Прехода от мелодична, тиха, баладична песен, към мощна, бърза, енергична пънкария беше осъществен по жесток начин! Мошпита се възобнови за последен път. Аз самия не знаех какво крещя (трябваше да е нещо, като текста на песента, но сега като си припомня почвам да се съмнявам…), но съм сигурен как всички произнесоха частта от песента, която гласи "I..Love…YOU!!!", сочейки към Ал! Песента завърши както трябва - мощно, шумно и стегнато. И тогава публиката изригна за сетен път! Това бяха последните мигове…за наше нещастие ние бяхме относително далеч от сцената и не можахме да си хванем нито вода, нито палка, нито дори листче със сетлиста от Боговете на индъстриъл метъла….затова пък когато търсихме за перца по пода Борко успя да отреагира най-бързо от всички и сега се радва на страхотно перце с логото на Ministry! Още помня как пича до когото Борко си намери перцето обясняваше възмутено 5 минути след това как са му го взели под носа :D .
Изобщо…това беше най-бруталния концерт тази година (и поне за мен ще продължи да бъде). Изкарахме си чудесно! Накефихме се на любимата си група, Ал също ни се накефи (сигурен съм в това!). Естествено можеше и по-добре да е (можеха да ни посвирят още един-два кавъра), но пък през цялото време групата беше на ниво. Звука беше достатъчно здрав и мощен, но поради калпавата акустика аз поне не можах да чуя много от вокалите и семплите че дори и понекога китарите ми се смесваха с останалата част от шумотевицата, бът ху кеърс деммит? Човек трябва да е Голям неблагодарник, за да не се израдва на любимата си група само заради гадния на места звук. На мен лично ми беше достатъчно самото усещане от присъствието на Ал в тази зала! Беше един незабравим концерт!
P.S. Абе аз ли си въобразявам или целия се изпотих, писайки тоя журнал o.O
Баси…все едно преживях концерта наново!
P.S.2 няма да давам сетлист, тъй като и без туй споменах поне по веднъж хронологично всички парчета от концерта….ако все пак държите да ги видите във вид на списък, надникнете в журнала на Ант ( x_Opheliac_x ) и ще го намерите xP
R.I.P. MINISTRY
1981 - 2008
ADIOS MOTHERFUCKERS!